Белинташ - география

“Всяка планина се опитва до достигне Бога. В Родопа той сам слиза, тя е като майчиния скут - дава ласки и любов!”

Родопа е най-обширната планина в България като заема близо една седма част от територията на страната. Общата и площ е 18 000 кв. км, от които на българска територия са 14 571 кв. км. В миналото е наричана Славееви гори.

Условно Родопа се дели на две части - Западна и Източна. Границата между тези две части се очертава от реките Каялийка и Боровица. Западната част е по-висока, като обхваща територия от 8732 кв. км.

Западна Родопа включва дяловете: Боженец, Велишко-Виденишки дял, Снежанка, Сюткя, Дъбраш, Баташка планина, Девинска планина, Чернатица между реките Въча и Чая, Перелик и Букова планина - южно от Чернатица, и Добростан, Радюва планина и Преспански дял - източно от Чая.

Източната част на планината е предимно нископланински и хълмист. Средната им надморска височина е едва 320 м. Планинските дялове в тази част на планината също са обширни, но значително по-ниски. На север от река Арда се намират ридовете Чуката и Гората, Вълчеполска котловина и Хасковска хълмиста земя, която заема голяма част от територията на дяла. На север от река Арда са и ридовете Драгойна и Мечковец. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове Мъгленик и Гюмюрджински Снежник, където се намира връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-висок връх в източната част на Родопите е връх Орлицата в Гърция, който е висок 1482 м.

Средната надморска височина на Планината е 1098 м, а по-високи върхове са:

Голям Перелик - 2191 м, Широколъшки снежник - 2188 м, Голяма Сюткя - 2186 м, Малък Перелик - 2147 м, Голям Персенк- 2091 м, Баташки снежник - 2082 м, Малка Сюткя - 2078 м, Малък Персенк - 2074 м, Преспа - 2000 м, Модър- 1992 м, Свобода - 1943 м, Беслет - 1938 м, Снежанка - 1926 м, Вейката - 1463 м, Чиляка - 1459 м, Алада - 1241 м.