Белинташ – Българската Наска

По същество това е плато, използвано от тракийското племе беси. Плато върху, което е съществувало светилище на бог Сабазий.

Pодопа е осеяна с тракийски мегалитни паметници. Това, което прави мястото специално е уникалното му разположение в центъра на свещенна за Бесите местност. На изток е “Сини връх” и светилището “Ин кая” , югоизточно по вододелното било между реките Арда и Марица се извива древния път от Августа Траяна през Тополовския проход до Рожен и към Беломорието. Това е пътят на бронзовата епоха. Там са земите обживяни от одрисите с върховете “Чиляка”, “Вейка” и “Орлицата”. На югозапад, високо над изсипаната по живописното дефиле на река “Мостовска Сушица” махала “Ряката”, се извисяват “Хайдушки камък” и “Караджов камък”. На запад е “Кръстов” връх. На север се издига ридът Драганица с оброчището “Питво”, а долу в подножието на планината е храмовият комплекс край с. Долнослав и светилището при 40 - те извора.

От библейската легенда за Ноевия ковчег привързван на каменните халки, през съвпадения с важни исторически събития, съхранени послания изсечени върху скалното плато, модел на древна слънчева обсерватория до фантастични разкази за несметни съкровища, кръжащи и кацащи НЛО, с наблюдавани необясними явления - Беланташ става все по-известен и привлекателен.

Намерената уникална сребърна оброчна плочка на Сабазий е прочута с богатата си иконография а писанието на Макробий за съществуването на негов храм потвърждава тезата за Беланташ като Родопското светилище на бесите. Дион Касий пише, че през 28 г.пр.н.е., Марк Лициний Крас – проконсул на Македония, наказал бесите заради тяхната непокорност, като отнел известното им светилище и го подарил на подкрепящите го одриси. През 16 г. пр.н.е. избухнали най-големите вълнения против римляните. Прославеният жрец Вологес призовал и повел бесите на Свещена война. През 11 г.пр.н.е. той победил одрисите, които имали подкрепата на Рим и върнал светилището. Топонимът Марциганица според краеведа Никола Боев идва от marsium, i (война, бран) и ganicum, I (отбрана). Може би не случайно и близо до Клувията при Бачковския манастир един връх носи името Бранище българският еквивалент на Марциганица.

Повече от 300 са издълбаните в скалата ямки, където се предполага, че жреците са извършвали огнено-винените обреди, описани от Севтоний. Ямките могат да се разглеждат и като конфигуриращи някои от по- известните съзвездия. С годините тази теза се развива и набира все повече последователи. В търсене на доказателства за това са правени и опити за връщане назад на времето и позициониране на основните небесни тела отпреди 6-7000 години.

Местните наричат скалния масив "Камъка" и отбягват да се изкачват на него заради страха от тегнещо проклятие. Хилядолетия това е било свято място с акумулирана астрална енергия. През него жреци и племенни вождове са осъществявали контакта с небето и са гадаели за тайнствата на световете на живите и мъртвите.

Уфолози твърдят, че това е антена, чрез която извънземен разум и същества контактуват със Земята. Археолозите го определят като главно светилище на тракийското племе беси, посветено на бога Сабазий и култа към слънцето. Астрономи го смятат за древна обсерватория и виждат в изкопаните ямки и издълбани линии звезден атлас на повече от 6000 години. Иманярите пристигат тук с вяра за много злато, а болните - с надежда за изцеление.