Платото...

Скалният масив е дълъг около 300 метра и широк между 30 и 40 метра. От изток ясно се виждат каменни стъпала с издълбани правоъгълни отвори в най-високата им част. Изкуствено заравнената най- висока част на платото с изсечени знаци, линии и ямки е и най-голямата загадка на Белинташ. Два успоредни улея с дължина около 8 метра, пресичат площадката в посока североизток-югозапад. Край тях има издълбани различни по форма дупки. Те представляват свързана с плитки улеи система. Могат да се разглеждат като скачени съдове, като водата в тях прелива последователно. Два скални резервоара /щерни/ са част от системата. Водата в тях никога не пресъхва. Една от хипотезите е, че това се дължи на енергийните полета в скалата, които променят качествата на течностите и минимизират изпарението.

Култовото предназначение на скалния феномен се подкрепя от една находка от миналия век. Овчарят Асен Караджов намира сребърна плочка с изобразен на нея мъж с шапка и виещи се около него змии. Учените са категорични, че това е оброчна плочка на тракийския бог Сабазий и свързват мегалитния паметник с изповядване култа към него. Дотогава се приема, че Беланташ е част от отбранително съоръжение на тракийските племена, тъй като тук минава граничната, така да се каже зона между земите на одрисите и бесите.

В книгата си "Тракийският орфизъм" проф. Александър Фол определя многобройните ямки в скалите като типични съоръжения на тракийската мегалитна култура. Според индо-иранската традиция на такива места царят или вождът периодично се възраждал, като сам изпълнявал слънчевия култ. Според археолозите Ана Радунчева, Бистра Колева и Костадин Кисьов, които са работили в този район, светилището на Беланташ е свързано с храмовия комплекс и селището от късния енеолит до днешното село Долнослав.

Тракийският бог Сабазий е олицетворение на умиращата и възкръсваща отново природа. Определя се като фригийско-тракийско божество на слънцето, земеделието и лечебната сила. Другото му име е Загрей. Син на Зевс и Персефона, с която върховният бог се сближил, след като приел образа на змей. В резултат от контактите между тракийските племена и древните гърци, през V век преди Христа култът към него е преминал в Гърция, а по-късно и в Рим, и се е слял с култа към Дионисий и Бакх.

Празненствата и ритуалите, свързани с почитането на Сабазий, били подчинени на нощни къпания и пречистване на духа и тялото, които се отличавали с разточителност и разпуснатост. Изпълнявали се както като мистични религиозни ритуали, така и като свързани със земеделието и скотовъдството, с познанията за света и космоса. Години след като митът и култът към бог Сабазий са заимствани, те се връщат по земите на траките, но вече като Дионис и част от гръцката митология. Припокриването обсебва култа към Сабазий и той е постепенно изместен от гръцкото божество.

Сребърната плочка, намерена в района на Беланташ, дава изключително ценна информация за историците. На нея тракийският бог е изобразен като седнал на скален трон. Смята се, че държи в ръка клонка като символ на живота и на кръговрата в природата. Заобиколен е от змии, като две от тях се извисяват над главата му и олицетворят душата и връзката с космоса, смятат изследователи. Главите на другите влечуги са ориентирани към корема - вътрешните органи, сърцето - чувствата, и към главата - разума. Змиите са бузести. Те заемат особено място в елинската митология, но са основание за сериозни научни спорове в момента.

Образът на Сабазий върху плочката от Беланташ внушава сила, характерна за властелин. Змиите, символизиращи връзката между земния и небесния свят, са вплетени хармонично от двете му страни. Тяхното прераждането чрез смяна на кожата всяка година е приемано за символ на безсмъртието...