Белинташ - топоним

Още самото име е предмет на спорове догадки, хипотези. Изписван и като Белинташ топонима бива тълкуван като “Белият камък” “Умен камък” “Скала на войната”, “Камък на познанието...

Факт е, че гърците и римляните не превеждат, а налагат свои наименования на географските обекти в завзетите земи. Много са латинските и латино-турските наименования на забележителни природни обекти. Техни са и наименованията нанесени на карти и пътеводители. Част от топонимите им са запазени и до наши дни. Славяните и българите запазват местните наименования. Турците, въпреки многовековното владичество, ислямизирането и потурчването на обширни територии в Родопа, също не посягат на тях. Не променят същността, като поставят единствено турски окончания. За тази топонимна приемственост Родопите са ярък пример.

Ако се приеме че многото латински наименования в района не сa случайни, то названието Беланташ , като “Белият камък” не е убедително и не само заради чисто геоложки несъответствия. Съществуващите хипотези свързващи името му с Белю или Белин войвода също не звучат достоверно. Официалният топоним в географските карти е Бели Таши. Беланташ може да се преведе като камъкът, скала на войната ако се вземе предвид латинската дума bellum, i (война).

В родителен падеж (genitivus) звучи belli (на войната) с прикрепеното турско значение “таш” (камък). Знае се- войната на бесите за връщане на отнетото им от римляните в полза на одрисите светилище продължава много години. След неуспешните опити през 16 г. пр. н. е. прераства в Свещена войнa. За римляните войната, която обхваща обширни територии, е важно събитие, описано от историците. Славата на предвождащия бесите жрец Вологез достига до нас и от топонимията. Две местности около селата Орехово и Павелско се зоват Вологи, а близо до с. Руен- Волонго.

Тази хипотеза, заедно с изложените топонимни и исторически доказателства, звучи твърде правдоподобно и убедително, разбира се с уговорката, че все още не е безспорно доказано, че именно Беланташ е въпросното светилище на Сабазий (Дионис) в Родопа, за което пишат древните хронисти.

Изказана от краеведа Н. Боев тази теза е подкрепена и от други топоними от околността. Връх Безово (Бесово). Неговото име е твърде вероятно да произлиза от етнонима “беси” (бези)- жреческият елит на древните тракийски племена. Факт е, че бесите са имали решаващо влияние върху духовния живот на траките. При тях проповядват християнството най-изтъкнатите мисионери като апостол Павел и Никита Ремесиански.

И накрая не може да не се спомене факта, че създателя на първия модерен атлас Абрахам Ортелиус през 1585- а година назовава “БЕСИКА” земите на юг от Филипополис

Друга хипотеза е базираната на изцяло турския лингвистичен анализ от двете съставни думи, с които се формира сложното наименование. На турски език думата “bilim” означава “наука, знание”. Произлиза от глагола “bilmek” със значение на “зная, умея, помня”. Безспорно е значението на думата “таш” (камък). Така според турската версия “Беланташ” означава “Камъкът на познанието” или “Умен камък”.

Това предположение за изцяло турското наименование на скалата също звучи убедително, имайки предвид предназначението й като свещено място, връзка и посредник между човека и божеството. Астрономическите наблюдения, извършвани там, изрязаните загадъчни знаци предполагат тя да бъде наистина един център на познанието за древните траки и техните предшественици, които са обожествявали мегалита и знанието, което той им дава. Вероятността обаче името на толкова древен обект, познат и почитан хилядолетия преди турското нашествие по нашите земи да се е запазило в народната памет само с последния си турски вариант е твърде малка, още повече и предвид турската традиция за запазване на заварените топоними. По-логично е да се предположи, че съхраненото до наши дни име на този културен феномен да идва от древността.

Местните жители използват наименованието ‘Бя(е)лъ(а)нташ’, което би могло да бъде обяснено с диалектни особености, но със сигурност сериозни изследователи не биха пропуснали да направят своите изводи и въз основа на този начин на изговаряне, който се е предавал от поколение на поколение в продължение на векове по тези места.